Репатрирани от Русия и Украйна в Израел: Аз защитавам дома си. Ще се опитам да не умра
Алексей, 32 години, бизнесмен, репатриран от Русия
Репатрирах се напролет на 2014 година Тогава в Русия ми сложиха неверна диагноза - диагностицираха ме с рак. Опитах се да се церя в Москва, само че след първата химиотерапия разбрах, че не мога да се оправя, и отлетях за Израел. Там разбрах, че нямам рак - и просто останах. По това време Русия анексира Крим. За мен това стана спомагателна причина да остана в Израел.
Около година по-късно, като израелски жител, бях свикан в армията. Служих в пехотата, там прекосих курс и се научих да се удрям. Бяхме на границата с Газа и Ливан. Преведено на съветската система моето звание е старшина. След довеждане докрай на службата всяка година се изискваше военно образование - това е нещо като летен лагер за възрастни. Изпълнявате бойни задачи, само че като цяло е много занимателно, има добра атмосфера.
Сега за първи път от доста години имаше същинска война - и всички бяхме призовани. В рамките на настоящата готовност се приканват точно резервистите, т.е. тези, които към този момент са служили и служат сега. Цивилните не могат да вървят на война, даже и като доброволци.
В деня на офанзивата на Хамас се разсъниха от въздушна офанзива в Тел Авив към шест и половина. Скоро из града избухнаха детонации, когато Железният купол смъкна ракетата.
Тогава започнаха да идват вести, че бойците на Хамас са нарушили границата с линията Газа в кибуц Рейм в Южен Израел и 260 души са били убити на музикален фестивал там. Нашата войска неотдавна съумя да стигне до такава степен и там всичко наподобява на Буча: коли са разпръснати, трупове са простреляни. Много ужасно. Освен това бойците на Хамас разгласиха видеоклипове онлайн на това, което вършат.
Това е нашият 11 септември. Никоя от разследващите служби на Израел не знаеше, че Хамас готви нахлуване. Бойците намерено организираха учения, само че убеждаваха всички, че не желаят да се бият
преди един ден
Израелската войска не беше подготвена за това. Едва на обяд, на 7 октомври, на мен и на другите резервисти ми споделиха да си съберем багажа и да тръгваме. По това време бяха минали към шест часа от началото на офанзивата - в идеалния случай трябваше да отговорим още в седем сутринта.
Всички бяха седнали по куфарите си от сутринта - всички, които обслужваха, поддържаха връзка между тях и с офицерите си. Накрая ни споделиха „ да тръгваме “ - и към пет следобяд към този момент бяхме на мястото на разполагане на север: получихме съоръжение, систематизиране и бойни задания.
Изборът да отидете или да не отидете на война постоянно е ваш. Според закона трябваше да отида, само че в случай че не бях отишъл, не можех да бъда заставен да отида напред. Не познавам нито един човек, който да не е ходил. Познавам даже такива, които не са мобилизирани и които все пак се пробват да влязат в армията. Общо сме 300 хиляди - това е просто необикновено. Това в никакъв случай не се е случвало до момента. И се надявам в никакъв случай повече да не се повтори.
Ние с моята част се намираме на север, на границата с Ливан. Именно тук опасността от настъпление на Хизбула е непрекъсната. Хамас нанесе ужасни, безусловно неразбираеми вреди на Израел на юг, само че спрямо това, което Хизбула може да направи тук на север, това са дреболии. Защото Хамас е терористична организация, а Хизбула е пълноправна войска. Имат съветски ракети, доставени от другаря Владимир Путин. Там всичко е доста съществено. А главната опасност за Израел постоянно е бил Ливан.
Ние стоим навън, главната ни задача е бързо да стигнем там, където би трябвало. И има доста варианти. Наоколо има доста селища и градове. Съвсем покрай нас и от ливанската граница има спокойно населено място - и не дай си Боже Хизбула да съумеят да пробият там и да извършат кръвопролитие. Ние сме тук, с цел да предотвратим това. Така упражняваме бойни задачи и се стараем да се поддържаме в добра форма, с цел да реагираме в точния момент при офанзива. Има периодически сигнали за опасността от навлизане [на Хизбула] в цивилни селища. Всичко е доста нервно. Не знаем какво ще се случи на следващия ден. Просто чакаме.
Не е ясно дали Хизбула ще нападна. В понеделник следобяд имаше обстрел от Ливан. Зад него има предизвестие за въздушно нахлуване. Ливан отхвърля да е забъркан в офанзивите, само че ние разбираме всичко.
Всички постоянно са казвали, че ще има война с Хизбула. Но никой, несъмнено, не можеше да намерения, че това в действителност ще се случи. Докато не се случи, само че това, което се случи на 7 октомври, беше невероятно да си представим. Всички сме в потрес. Това просто не трябваше да се случва, не знам с какво може да се съпостави. Една от най-сигурните граници на страната се оказа пропусклива. Затова в този момент няма да върша прогнози. Просто работим с това, което имаме.
Баща ми е в Москва. Може би той даже не знае, че съм мобилизиран. Ще се обадя и ще му кажа. Още не съм имал време. И майка ми е доброволец: в този момент носи тук неща за мен и няколко момчета - шампоани, четки за зъби. Факт е, че всички са на ръба и доста са не запомнили да вземат значими неща със себе си. Взех си армейска екипировка - жилетка, каска, само че забравих кърпата и шампоана.
В света може би на практика няма израелци, а просто евреи, които биха останали безразлични към тази война. Тези, които могат, са тук. Тези, които не могат, подаряват или поддържат в обществените мрежи. Израел е дребна страна и е логистично комфортно за цивилни да поддържат военните. Постоянно ни носят храна, четки за зъби, чорапи и гащи. Пицата дойде през вчерашния ден, суши през днешния ден.
Израел е моята страна и аз съм подготвен да се удрям за нея. Честно казано, в случай че Русия беше съответна страна и я нападнеха, аз бих защитил Русия - по същите аргументи. Имам родственици в Русия. Това не е някакъв прочувствен национализъм, а напълно прагматичен. Защитавам дома си, тъй като пребивавам тук. Това е доста разбираемо възприятие. Готов ли съм да умра? Никой не е подготвен да почине. Никой не желае да почине. Но не зависи от нас да решаваме. Просто ще се опитаме да не умрем.
Андрей, 19 години, редови войник в израелската войска, репатриран от Русия
Преместих се в Израел през март 2022 година Репатрирах се два месеца по-рано, през януари - още тогава имаше проблеми в Русия. След началото на пълномащабната война се реалокирах тук за непрекъснато.
Служа в армията от май 2023 година Аз съм редови войник от „ компютърните войски “. Първите два месеца и половина учих иврит и прекосих курс за млади бойци, след което се озовах тук.
Научих за нападението на Хамас две минути след началото му. Родителите ми и аз живеем в Ришон Лецион и чухме сирена в 06:30 сутринта. На наборниците е разрешено да се приберат у дома на Шабат. Стаята ми се намира в бомбоубежище, тъй че цялото семейство пристигна при мен. Няколко часа по-късно беше оповестено военно състояние и аз отидох в поделението.
Не мога да кажа, че не чаках война - разбрах, че е допустимо. За мен това не беше потрес. Заедно с мен репатрираните украинци пазят Израел. Много от тях ми станаха другари, познават вижданията ми – поддържаме се.
Да, боязън ме е. На първо място, опасявам се за околните си, за околните, които няма какво да пазят. Имам каска, бронежилетка и автомат. Аз също се тормозя за себе си, само че превъзмогвам този боязън. Дълго мислих по какъв начин да се държа в такава обстановка и ми се коства, че върша всичко вярно. С сътрудниците се майтапим и гледаме да не падаме духом. Дори в най-трудните моменти е значимо просто да бъдем един до различен и да се поддържаме.
Определено усещам, че Израел е моята страна - това е моят дом и съм подготвен да го пазя. Родителите се тормозят, само че това е обикновено. Те имат положително бомбоубежище в къщата си. Не при всички е по този начин – има хора, които са в по-голяма заплаха.
Даду, 26 години, студент, репатриран от Украйна
Преместих се в Израел през август 2014 година Аз съм от Киев и в този миг обстановката в Украйна се утежняваше доста. Нашето семейство - религиозни евреи - постоянно е желало да се репатрира. Както споделя татко ми, обстановката в Украйна ни оказа помощ да вземем това решение.
След репатрирането аз желаех да се причисля към пехотата и се озовах в бригадата Голани. Служи две години и осем месеца и съумя да натрупа малко военен опит.
Научих за офанзивата на Хамас в 6:30 сутринта 7 октомври. Разбрах, че нещо се случва там, само че първоначално не разбрах в какъв мащаб. И като се усетих, започнах да затягам багажа и да звъня на командирите си. В девет сутринта споделиха, че към този момент нищо не би трябвало да се прави. И тогава те споделиха: „ Момчета, стягайте багажа си, най-вероятно ще ви се обадят. “ И към обяд ни извикаха.
Винаги съм бил подготвен да отида на война. Нямаше илюзии - знаех, че ще има война, просто не знаех по кое време и по какъв начин ще стартира. Нещата, плюс или минус, бяха събрани.
Откакто попаднах в армията, като цяло разбирам какво се случва със сигурността на Израел и района като цяло. Мнозина схванаха, че ще има огромна война, най-вероятно на няколко фронта. Защото врагът е тук. Познаваме го малко. Той не криеше упоритостите си, просто си чакаше времето. Когато се реалокирах тук, знаех в какво се замесвам. Семейството ми ме поддържа в решението ми да пазя Израел. Но даже и да не ме подкрепяха, нямаше да ми пука доста.
Сега съм в северната част на страната. Ситуацията тук... Е, стартира войната. Вече не е допустимо да се спи обикновено - събитията се развиват бързо и някак си няма време за това. Това ме прави много изтощен и езикът ми става малко вързан.
Аз и взводът ми сме 25 момчета. Имаме безумната поддръжка на цялото цивилно население. Не можете даже да си визиите: хората идват от далечни градове, носят всичко належащо, желаят това, от което се нуждаят, и носят повече.
Това, което виждам е, че нашите момчета в армията са доста съществени. Може би, несъмнено, всичко ще свърши на следващия ден. Или може би след три-четири месеца. Вече е 593-ти ден в Украйна ( диалогът с Даду е на 9 октомври)... Така че ще се бием, колкото би трябвало. Смятам Израел за своя страна и съм подготвен да дам живота си, без да ми мигне окото. Не че се пробвам да се лаская, просто го одобрих.
Meduza, Превод ФрогНюз
Репатрирах се напролет на 2014 година Тогава в Русия ми сложиха неверна диагноза - диагностицираха ме с рак. Опитах се да се церя в Москва, само че след първата химиотерапия разбрах, че не мога да се оправя, и отлетях за Израел. Там разбрах, че нямам рак - и просто останах. По това време Русия анексира Крим. За мен това стана спомагателна причина да остана в Израел.
Около година по-късно, като израелски жител, бях свикан в армията. Служих в пехотата, там прекосих курс и се научих да се удрям. Бяхме на границата с Газа и Ливан. Преведено на съветската система моето звание е старшина. След довеждане докрай на службата всяка година се изискваше военно образование - това е нещо като летен лагер за възрастни. Изпълнявате бойни задачи, само че като цяло е много занимателно, има добра атмосфера.
Сега за първи път от доста години имаше същинска война - и всички бяхме призовани. В рамките на настоящата готовност се приканват точно резервистите, т.е. тези, които към този момент са служили и служат сега. Цивилните не могат да вървят на война, даже и като доброволци.
В деня на офанзивата на Хамас се разсъниха от въздушна офанзива в Тел Авив към шест и половина. Скоро из града избухнаха детонации, когато Железният купол смъкна ракетата.
Тогава започнаха да идват вести, че бойците на Хамас са нарушили границата с линията Газа в кибуц Рейм в Южен Израел и 260 души са били убити на музикален фестивал там. Нашата войска неотдавна съумя да стигне до такава степен и там всичко наподобява на Буча: коли са разпръснати, трупове са простреляни. Много ужасно. Освен това бойците на Хамас разгласиха видеоклипове онлайн на това, което вършат.
Това е нашият 11 септември. Никоя от разследващите служби на Израел не знаеше, че Хамас готви нахлуване. Бойците намерено организираха учения, само че убеждаваха всички, че не желаят да се бият
преди един ден
Израелската войска не беше подготвена за това. Едва на обяд, на 7 октомври, на мен и на другите резервисти ми споделиха да си съберем багажа и да тръгваме. По това време бяха минали към шест часа от началото на офанзивата - в идеалния случай трябваше да отговорим още в седем сутринта.
Всички бяха седнали по куфарите си от сутринта - всички, които обслужваха, поддържаха връзка между тях и с офицерите си. Накрая ни споделиха „ да тръгваме “ - и към пет следобяд към този момент бяхме на мястото на разполагане на север: получихме съоръжение, систематизиране и бойни задания.
Изборът да отидете или да не отидете на война постоянно е ваш. Според закона трябваше да отида, само че в случай че не бях отишъл, не можех да бъда заставен да отида напред. Не познавам нито един човек, който да не е ходил. Познавам даже такива, които не са мобилизирани и които все пак се пробват да влязат в армията. Общо сме 300 хиляди - това е просто необикновено. Това в никакъв случай не се е случвало до момента. И се надявам в никакъв случай повече да не се повтори.
Ние с моята част се намираме на север, на границата с Ливан. Именно тук опасността от настъпление на Хизбула е непрекъсната. Хамас нанесе ужасни, безусловно неразбираеми вреди на Израел на юг, само че спрямо това, което Хизбула може да направи тук на север, това са дреболии. Защото Хамас е терористична организация, а Хизбула е пълноправна войска. Имат съветски ракети, доставени от другаря Владимир Путин. Там всичко е доста съществено. А главната опасност за Израел постоянно е бил Ливан.
Ние стоим навън, главната ни задача е бързо да стигнем там, където би трябвало. И има доста варианти. Наоколо има доста селища и градове. Съвсем покрай нас и от ливанската граница има спокойно населено място - и не дай си Боже Хизбула да съумеят да пробият там и да извършат кръвопролитие. Ние сме тук, с цел да предотвратим това. Така упражняваме бойни задачи и се стараем да се поддържаме в добра форма, с цел да реагираме в точния момент при офанзива. Има периодически сигнали за опасността от навлизане [на Хизбула] в цивилни селища. Всичко е доста нервно. Не знаем какво ще се случи на следващия ден. Просто чакаме.
Не е ясно дали Хизбула ще нападна. В понеделник следобяд имаше обстрел от Ливан. Зад него има предизвестие за въздушно нахлуване. Ливан отхвърля да е забъркан в офанзивите, само че ние разбираме всичко.
Всички постоянно са казвали, че ще има война с Хизбула. Но никой, несъмнено, не можеше да намерения, че това в действителност ще се случи. Докато не се случи, само че това, което се случи на 7 октомври, беше невероятно да си представим. Всички сме в потрес. Това просто не трябваше да се случва, не знам с какво може да се съпостави. Една от най-сигурните граници на страната се оказа пропусклива. Затова в този момент няма да върша прогнози. Просто работим с това, което имаме.
Баща ми е в Москва. Може би той даже не знае, че съм мобилизиран. Ще се обадя и ще му кажа. Още не съм имал време. И майка ми е доброволец: в този момент носи тук неща за мен и няколко момчета - шампоани, четки за зъби. Факт е, че всички са на ръба и доста са не запомнили да вземат значими неща със себе си. Взех си армейска екипировка - жилетка, каска, само че забравих кърпата и шампоана.
В света може би на практика няма израелци, а просто евреи, които биха останали безразлични към тази война. Тези, които могат, са тук. Тези, които не могат, подаряват или поддържат в обществените мрежи. Израел е дребна страна и е логистично комфортно за цивилни да поддържат военните. Постоянно ни носят храна, четки за зъби, чорапи и гащи. Пицата дойде през вчерашния ден, суши през днешния ден.
Израел е моята страна и аз съм подготвен да се удрям за нея. Честно казано, в случай че Русия беше съответна страна и я нападнеха, аз бих защитил Русия - по същите аргументи. Имам родственици в Русия. Това не е някакъв прочувствен национализъм, а напълно прагматичен. Защитавам дома си, тъй като пребивавам тук. Това е доста разбираемо възприятие. Готов ли съм да умра? Никой не е подготвен да почине. Никой не желае да почине. Но не зависи от нас да решаваме. Просто ще се опитаме да не умрем.
Андрей, 19 години, редови войник в израелската войска, репатриран от Русия
Преместих се в Израел през март 2022 година Репатрирах се два месеца по-рано, през януари - още тогава имаше проблеми в Русия. След началото на пълномащабната война се реалокирах тук за непрекъснато.
Служа в армията от май 2023 година Аз съм редови войник от „ компютърните войски “. Първите два месеца и половина учих иврит и прекосих курс за млади бойци, след което се озовах тук.
Научих за нападението на Хамас две минути след началото му. Родителите ми и аз живеем в Ришон Лецион и чухме сирена в 06:30 сутринта. На наборниците е разрешено да се приберат у дома на Шабат. Стаята ми се намира в бомбоубежище, тъй че цялото семейство пристигна при мен. Няколко часа по-късно беше оповестено военно състояние и аз отидох в поделението.
Не мога да кажа, че не чаках война - разбрах, че е допустимо. За мен това не беше потрес. Заедно с мен репатрираните украинци пазят Израел. Много от тях ми станаха другари, познават вижданията ми – поддържаме се.
Да, боязън ме е. На първо място, опасявам се за околните си, за околните, които няма какво да пазят. Имам каска, бронежилетка и автомат. Аз също се тормозя за себе си, само че превъзмогвам този боязън. Дълго мислих по какъв начин да се държа в такава обстановка и ми се коства, че върша всичко вярно. С сътрудниците се майтапим и гледаме да не падаме духом. Дори в най-трудните моменти е значимо просто да бъдем един до различен и да се поддържаме.
Определено усещам, че Израел е моята страна - това е моят дом и съм подготвен да го пазя. Родителите се тормозят, само че това е обикновено. Те имат положително бомбоубежище в къщата си. Не при всички е по този начин – има хора, които са в по-голяма заплаха.
Даду, 26 години, студент, репатриран от Украйна
Преместих се в Израел през август 2014 година Аз съм от Киев и в този миг обстановката в Украйна се утежняваше доста. Нашето семейство - религиозни евреи - постоянно е желало да се репатрира. Както споделя татко ми, обстановката в Украйна ни оказа помощ да вземем това решение.
След репатрирането аз желаех да се причисля към пехотата и се озовах в бригадата Голани. Служи две години и осем месеца и съумя да натрупа малко военен опит.
Научих за офанзивата на Хамас в 6:30 сутринта 7 октомври. Разбрах, че нещо се случва там, само че първоначално не разбрах в какъв мащаб. И като се усетих, започнах да затягам багажа и да звъня на командирите си. В девет сутринта споделиха, че към този момент нищо не би трябвало да се прави. И тогава те споделиха: „ Момчета, стягайте багажа си, най-вероятно ще ви се обадят. “ И към обяд ни извикаха.
Винаги съм бил подготвен да отида на война. Нямаше илюзии - знаех, че ще има война, просто не знаех по кое време и по какъв начин ще стартира. Нещата, плюс или минус, бяха събрани.
Откакто попаднах в армията, като цяло разбирам какво се случва със сигурността на Израел и района като цяло. Мнозина схванаха, че ще има огромна война, най-вероятно на няколко фронта. Защото врагът е тук. Познаваме го малко. Той не криеше упоритостите си, просто си чакаше времето. Когато се реалокирах тук, знаех в какво се замесвам. Семейството ми ме поддържа в решението ми да пазя Израел. Но даже и да не ме подкрепяха, нямаше да ми пука доста.
Сега съм в северната част на страната. Ситуацията тук... Е, стартира войната. Вече не е допустимо да се спи обикновено - събитията се развиват бързо и някак си няма време за това. Това ме прави много изтощен и езикът ми става малко вързан.
Аз и взводът ми сме 25 момчета. Имаме безумната поддръжка на цялото цивилно население. Не можете даже да си визиите: хората идват от далечни градове, носят всичко належащо, желаят това, от което се нуждаят, и носят повече.
Това, което виждам е, че нашите момчета в армията са доста съществени. Може би, несъмнено, всичко ще свърши на следващия ден. Или може би след три-четири месеца. Вече е 593-ти ден в Украйна ( диалогът с Даду е на 9 октомври)... Така че ще се бием, колкото би трябвало. Смятам Израел за своя страна и съм подготвен да дам живота си, без да ми мигне окото. Не че се пробвам да се лаская, просто го одобрих.
Meduza, Превод ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ